Свещените места в Йерусалим винаги са предизвиквали междурелигиозни конфликти. Снимка www.holylandphotos.org

След дълга подготовка Израел най-накрая започна да ремонтира пешеходния мост, водещ до арабските светини зад Стената на плача. В резултат на това в Йерусалим избухнаха безредици, имаше провокативни изказвания на арабски лидери и скандал в израелското правителство. Заговори се за трета интифада.

Единственият мост, по който може да се стигне до Храмовия хълм, отдавна е негоден. Посетителите, араби или туристи, бяха принудени да използват временно съоръжение, дървен мост за пешеходци, който едва ли може да се приеме като модел за безопасност. Особено ако се наложи бърза евакуация на голям брой хора при безредици. Но по-добре, временен дървен мост, отколкото никакъв. Както винаги се оказа, че временното е най-трайно.

Не може да се твърди, че Израел е бил наистина изненадан от развоя на събитията. Арабското население, палестинско и израелско, винаги много остро и дори неадекватно са реагирали на всичко, което се случва на Храмовия хълм. А и темата за посегателството на евреите над ислямските светини е любима за всеки радикален екстремист.

Ненапразно по такъв начин и избухна втората интифада, наречена именно "Ал-Акса". Повод за нея бе посещение на тогавашния министър-председател на Израел Ариел Шарон на Стената на плача. Поради височайшото посещение, бе забранен достъпът на мюсюлмани до техните храмове. Стигна се до протести, сблъсъци, хвърляне на камъни, после изстрели и така нататък...

И сега картината не е много променена. Дребни камъчета прехвърчат през западната стена на древния Соломонов храм. Именна тази оцеляла западна стена се нарича Стената на плача. Всеки петък от другата й страна - източната – се провежда голямата седмична молитва на мюсюлманите. Тези молитви са винаги особен момент, винаги е възможно от някой дребен инцидент да избухне нещо голямо.

Достъпът на израелски араби - именно по този мост - е по принцип свободен, но с някои уговорки. Примерно да си над 45 години. Изглежда се приема, че по-възрастните не са толкова войнствено настроени, отколкото младите...

Ремонтът на моста и археологическите работи са били предварително съгласувани с Управлението за контрол над ислямските светини – вакъфите и кралство Йордания, които обаче сега отричат това. При началото на строителните работи полицейските сили в града на трите религии са приведени в повишена готовност, взели си поука от предишни събития.

Изглежда моментът за строежа на новия мост е избран добре - палестинците са твърде заети с собствените си проблеми, а техните ръководители до един са в Мека на своята среща на върха. И наистина проблемите започнаха не от палестинците, а от израелските араби. Само хора с израелски паспорти бяха допускани да се молят през този петък.

Именно тези израелски араби, винаги обвинявани от радикалните евреи, че са Пета колона на палестинската съпротива, започнаха да протестират и да издигнаха призива да се защити Ал- Акса, която всъщност никой не заплашва. Начело на тези протести застана един от лидерите на Ислямското движения (организация на израелските араби) Раад Салах, който заплаши открито заплаши Израел: "Вие си играете с огъня и може да се опарите".

Арабският свят не остана безучастен. Властите в Иран реагираха първи и веднага съобщиха за "ционистския заговор" против Исляма. Кралят на Мароко Мохамед, кралят на Йордания Абдула и правителството на Египет настояват за прекратяване ня строителните работи. Арабската лига своевременно се обърна към ООН, а и към ЮНЕСКО, с искане да се забранят кощунствените действия на Израел.

Твърде е възможно да приемането на такава резолюция наистина да се стигне, понеже на запад смятат, че не е сега момента Израел да дразни арабите с ненавременни ремонти. Мостът ще почака.

Храмовият хълм е отдавнашен „препъникамък“ в отношенията между евреи и араби, юдеи и мюмюлмани, в Палетина. В арабския и ислямски свят битува мнение, че на мястото, където сега се намира джамията Ал-Акса и от където, според преданието се е възнесъл на небето пророкът Мохамед, не е имало никакъв, нито първи, нито втори древен храм на евреите, ами те сега си измислят цялата тази история.

Евреите твърдят, че според последните тълкувания на корана (от евреи) пророкът Мохамед никога не е посещавал Йерусалим и няма как да се е възнесъл на небето точно оттук.
Тези теологични спорове, кой е по-по-най, могат много лесно да бъдат разрешени с помощта на обикновени археологически разкопки. Но мюсюлманското духовенство се противопоставя твърдо на подобна идея, или желае те да бъдат извършвани от някоя арабска организация. Така е било през 2004-та година, когато разкопките на конюшните на цар Соломон са правени от йордански учени.

Споровете около Храмовия хълм достигат своя апогей през 2001 година. Израелското правителство, начело с Ехуд Барак, вече бе изтеглило войските си от Ливан и демонстрира готовност към отстъпки или дори някакво разделяне на столицата Йерусалим. Тогава не се стигна до това, но нещо подобно каза сега и военният министър Амир Перец. Той открито обяви в израелската преса своето несъгласие с провежданите строителни работи. Демонстративното изказване на Перец показа на целия свят какви огромни разногласия царят в израелското правителство.

Чуват се, разбира се и гласове, че всичките тези вълнения около моста и Храмовия хълм са били предварително замислени. Местните специалисти, привърженици на подобни теории, обаче са раздвоени в едно - кой именно е замислил този пъклен план.

Едните твърдят, че това е палестинската страна. Сключеното в Мека примирие между Хамас и Фатах и договоренността на двете палестински групировки сигурно трябва да бъде скрепена с малко кръв. Действия против общия ционистки враг са най-добрата спойка между бившите съперници.

Още повече, че има твърде много оръжие измежду палестинците. Ако не бъде сега използвано срещу израелци, може да влезе в употреба срещу други палестинци. Защото макар и в примирие, те имат свои сметки за уреждане помежду си. Ако обаче избухне нова интифада, междуособиците ще бъдат забравени, а Израел ще понесе обвиненията, че е предизвикал кръвопролитията със своите необмислени действия в Йерусалим.

Другите пък смятат обратно - израелските тайни служби са замислили този строителен проект, за да дестабилизират обстановката в региона, тъкмо когато палестинците се разбраха помежду си. Ако има нова война, това отлага всякакви мирни преговори между Израел и Палестина за неопределено време и така до края на света.

Коя от двете теории на конспирацията е вярна, още не е ясно. А може би и двете да са верни. Или и двете - грешни.

Между другото, и в самия Израел се чуват гласове, че не си струва да се провокира арабската страна с прибързани, едностранни действия на такъв невралгичен пункт. Ремонтът на моста, даже необходим и оправдан, просто не струва тая кръв, която може да се пролее в резултат на избухнали вълнения.

Но се изказва и мнение, че ако сега Израел отстъпи, това ще се възприеме като негово доброволно отказване и занапред от своите права на Храмовия нълм. Опасенията са, че накрая това ще доведе и до отстъпление от други места, спорни и жизнено важни за израелската държава. За фанатиците и екстремистите от мюсюлманският лагер това би било нагледен пример как може да се действа спрямо Израел.

Израел стои пред труден и драматичен избор, подобен на този преди войната с Ливан тази година. На държавното ръководство му се налага да вземе много важно решение, и то при липсата на единство, недоверие в обществото и ясна идеологическа платформа. Но от това решения днес ще зависи доста повече от съдбата на поредното правителство.

Възможно е да бъдат разрушен веднъж завинаги мостът между евреи и араби в Израел.

Повече може да прочетете в блога на Антони Де Ла Реа.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• Започва процедура по отстраняването на Первез Мушараф
• Иран изпробва ново морско оръдие
• Израел пусна на своя територия бежанци от Газа
• Израел: Иран е на крачка от пробив в ядрената си програма
• Ехуд Олмерт напуска като премиер на Израел
• Барак Обама е на посещение в Ирак
• Последната победа на "Хизбула"